Luke 6

1 ^a В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.

2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?

3 ^b Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?

4 ^c Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?

5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.

6 ^d Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.

7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.

8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.

10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.

11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.

12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 ^e А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,

16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.

17 ^f И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;

18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.

19 ^g И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

20 ^h И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.

21 ⁱ Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 ^j Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.

23 ^k Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.

25 ^l Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.

26 ^m Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.

27 ⁿ Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,

28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.

29 ^o На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.

30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.

31 ^p И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.

32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.

34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.

35 ^q Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.

36 ^r И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

37 ^s Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;

38 ^t давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

39 ^u Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?

40 ^v Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

41 ^w А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?

42 ^x Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.

43 ^y Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.

44 ^z Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.

45 ^aa Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.

46 ^ab И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?

47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.

48 ^ac Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.

49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването ѝ биде голямо.